Захарният диабет (ЗД) е нарастващ медицински проблем в целия свят. ЗД причинява поредица от дългосрочни системни усложнения , които имат значително влияние върху отделния пациент и обществото като цяло,тъй като заболяването обикновено засяга хората в най-активните им години.През последните 10-20 години има значителен ръст в заболеваемостта от ЗД и тази тенденция ще се запази и в следващите години.Причините за това са комплексни , но най-често се говори за промени в диетата и храненето като цяло,обездвижването и заседналият начин на живот на съвременния човек.
Пациентите със ЗД често развиват очни усложнения като роговични промени, глаукома,неоваскуларизация на ириса , катаракта и невропатии.Най-често срещаният и с най-голям риск по отношение на зрението проблем обаче си остава диабетната ретинопатия , която е всъщност и една от определящите причини за слепота във възрастта между 25 – 74 години.
Признаци на диабетната ретинопатия : В началните стадии на диабетната ретинопатия (ДР) типични зрителни симптоми и оплаквания липсват.При напредване на състоянието най-често пациентите имат симптоми , които включват плуващи мътнини , замъглавяне на зрението и прогресивно влошаване на зрителната острота .Някои от клиничните белези на ДР са следните :
- микроаневризми - най- ранният клиничен белег на ДР развиват се вторично вследствие загуба на перицити и разширяване на стената на капилярите , малки червени точки в повърхностните ретинални слоеве ;
-ретинални хеморагии ;
-хеморагии в стъкловидно тяло;
-едем на ретината и твърди ексудати;
-меки ексудати ;
-макулен едем.
ДР има 2 форми :
1)Непролиферативна и
2)Пролиферативна диабетна ретинопатия ;
Непролиферативна диабетна ретинопатия – 90% от всички случаи :
-лека форма ;
-умерена форма ;
-тежка форма – характеризира се с наличието на хеморагии и микроаневризми в четирите квадранта ; венозни проблеми и макулен едем.
Пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР) :
-Неоваскуларизация – отличителен белег на ПДР ;
-преретинални хеморагии- появават се в зоната между стъкловидното тяло и ретината ;
-хеморагии в стъкловидното тяло ;
-фибро-васкуларна тъканна пролиферация ;
-транционно отлепване / надигане на ретината ;
-макулен едем.
Диагноза :
Лабораторните изследвания и проследяване на нивата на гликирания хемоглобин HbA1c са важни в дългосрочното проследяване на пациентите с диабетна ретинопатия . Най-често за поставяне на диагнозата ДР са достатъчни следните изследвания :
- Флуоресцеинова ангиография – контрастно изобразяване на съдовата система на ретината;
-Оптична кохерентна томография (ОСТ) – използва се за определяне дебелината на ретината и наличието на макулен едем;
-Ултразвукова ехография ;
Лечение на диабетната ретинопатия :
1 ) Лекарствена терапия :
-Антирастежни фактори – група от няколко медикамента , открити и разработени през последните 5-10 години с основно предназначение – лечение на диабетния макулен едем;
-Кортикостероиди за интравитриално приложение ;
2 ) Глюкозен контрол - Прояваването „The Diabetes Control and Complications Trial” е доказало , че интензивният контрол на кръвната глюкоза при пациента с установен захарен диабет от 1-ви или 2-ри тип , намалява честотата и прогресията на диабетната ретинопатия .
3 ) Лазерна фотокоагулация – представлява насочване на монохроматична светлинна енергия с цел постигане на дозирана коагулация на ретиналната тъкан . Съществуват различни лазерни техники в зависимост от вида на диабетната ретинопатия и степента на настъпилите промени.Най-общо казано се използват различни вариации на фокална при или панритинална лазерна коагулация .
4 ) Витректомия – представлява вид хирургична техника , която би могла да се използва при пролиферативна диабетна ретинопатия в случай на настъпили усложнения като персистиращи кръвоизливи в стъкловидното тяло ; тракционно отлепване на ретината .
5 ) Криотерапия – използва се като метод за понижаване на вътреочното налягане при крайно напреднали и усложнени стадии на пролиферативна диабетна ретинопатия .
Дългосрочно наблюдение :
Честотата на проследяване и наблюдение се определя предимно от стадия на ДР и степента на прогресията до ПДР.Само 5 % от пациентите с лека непролиферативна диабетна ретинопатия прогресират до ПДР в рамките на 1 година , така че проследяването им на 6-12 месеца е необходимо . Почти 27% от пациентите с умерена НПДР биха прогресирали до ПДР за 1 година и следователно те би трябвало да бъдат следени на 7-8 месеца.И съответно повече от 50% от тежките НПДР водят до ПДР за 1 година – техният контрол е на 2-3 месеца .
Всички случаи с наличие на диабетен макулен едем би трябвало да бъдат третирани своевременно чрез лазерна коагулация и антирастежна терапия .
