ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Птеригиум (външно перде) | Запушени слъзни канали при бебетата | Глаукома | Катаракта | Заболявания на клепачите | Халацион (ечемик) | Ектропион | Ксантелазми | Диабетна ретинопатия

Птеригиум (външно перде) е надигнато, триъгълно удебеление на конюнктивата, което се разраства върху роговицата. Може да варира по големина от малък и атрофичен до широка, бързо разрастваща се лезия, която може да закрие оптичния център на роговицата. Състоянието се среща два пъти по-често при мъжете. Най-голямо разпространение има във възрастта над 40 години.

Рискови фактори за възникването на птеригиум са генетичната предиспозиция и увеличения престой на ултравиолетова светлина - това касае работещите на открито и хората, които живеят в тропични и субтропични райони.

Симптоматиката при пациентите варира от липса на симптоми до зачервяване, подуване, сълзене, сърбеж, дразнене, размазано виждане. Пациентите често се оплакват от парене и чувство за чуждо тяло. През периода на растеж птеригиумът е зачервен и подут. Обикновено птеригиумите растат бавно и при много пациенти се стабилизират и не причиняват проблеми. След като прораснат върху роговицата, в началото причиняват неправилен астигматизъм, а след това могат да закрият и част от зеничния план.

Диагнозата се поставя на базата на физикалното изследване. Извършва се ексцизия на птеригиума под локална анестезия. Следоперативно окото се третира с локални антибиотици и противовъзпалителни мехлеми.

Тъй като слънчевата светлина е основен етиологичен фактор, се препоръчва предпазване на очите от слънцето, праха и вятъра. Използването на изкуствени сълзи намалява дразненето. Предписват се стероидни капки за редуциране на възпалението.

Ако имате някои от симптомите е добре да се консултирате с офталмолог.




Запушени слъзни канали при бебетата

Често срещан и обикновено временен проблем, който възниква при кърмачета, когато назолакрималният канал, който позволява сълзите да се стичат от окото в носната кухина, е запушен или стеснен.

Запушването на слъзните канали не значи, че липсват сълзи, а че дренажната система е блокирана - сълзите не могат да се стичат до носа, задържат се в слъзната торбичка, а излишната течност изтича навън, поради което се получава непрекъснато сълзене.

Наблюдава се при около 7% от новородените. Състоянието може да засегне само едното или и двете очи. Тъй като новородените не произвеждат сълзи (до около 1 месец), може да остане незабелязано след раждането.

Симптомите

Когато бебето има запушване на слъзния канал, окото изглежда мокро/влажно или сълзите се стичат, дори когато то не плаче. Често е налице подобна на слуз субстанция, като в краищата на клепача се събира секрет.

Лечение

Тъй като в по-голямата част от случаите се оправя без лечение, повечето лекари изчакват каналът да се отвори сам. Налице е спонтанна ремисия в 95% от случаите до 1-годишна възраст.

В същото време лекарите препоръчват поддържане на окото чисто, а понякога предписват антибиотичен мехлем за очи, който да излекува често настъпващата инфекция от задържането на сълзата.

Специалистите са единодуши в препоръките си за масаж на слъзния сак - горната част на назолакрималния канал, близо до вътрешния ъгъл на окото. При масажа се създава отрицателно налягане, с което механично се опитваме да отпушим малката мембрана в края на назолакрималния канал.

Ако състоянието не се подобри с масажите, се извършва бърза процедура, наречена сондиране, под краткотрайна анестезия. С малък метален инструмент се преминава през назолакрималния канал, за да се отвори мембраната. Макар да ви изглежда страшна, процедурата е проста и отнема няколко минути. Ефикасна е в повече от 90% от случаите.

Ако се притеснявате, че бебчето Ви има запушване на слъзните канали, може да се обърнете за консултация и преглед при наш офталмолог.


Глаукомата е заболяване, което без лечение води до слепота, следствие от клетъчната смърт на нервни клетки и увреждане на оптичния нерв. Основен рисков фактор е повишеното очно налягане. То уврежда зрителния нерв, който изпраща до мозъка сигнали, възприемани от нас като образи. Поради увреждането някои сигнали не могат да достигнат до мозъка. Това води до намаляване на зрението, а при липса на лечение и до пълно ослепяване.

По света има повече от 40 милиона души, които са слепи, глаукомата е една от основните причини за това. На всеки пет секунди някой губи способността си да вижда, а всяка минута ослепява едно дете. Без ефективни превантивни мерки броят на слепите ще се удвои през следващите 15 години.

Очният лекар е най-добрият източник на информация за насрочване на необходимите периодични очни прегледи с оглед предпазване на зрението. Той е човекът, който може да прецени индивидуално за всеки отделен случай какви грижи трябва да се полагат за очите и какви мерки трябва да се взимат.

Основният проблем, пред който са изправени лекари и пациенти в борбата си с глаукомата е, че това заболяване не е свързано винаги с болка или каквито и да било други субективни усещания. Болката и загубата на зрение са вече късни симптоми.

Глаукомата засяга пациенти от всякаква възраст! Затова е препоръчително ежегодишен профилкатичен преглед, с измерване на очното налягане, изследване на очното дъно и при съмнения за глаукома, извършването на допълнителни изследвания, като пахиметрия, периметрия и ОСТ.


Катаракта

Лещата на окото е прозрачна структура, която фокусира образите върху светлочувствителната ретина. Катарактите представляват затъмнени поленца в лещата. Те се появяват когато определен протеин в лещата образува абнормални струпвания, постепенно стават по-големи и засягат зрението.

В много случаи катарактите са възрасто-зависими. За пръв път могат да се появят на 40 или 50 годишна възраст, но може да не засегнат зрението до 60 годишна възраст. В други случаи, катарактата може да се предизвика от травма на окото, продължителен диабет, кортикостероидни лекарства, радиоактивно лечение. При деца, катарактата може да е вроден или може да е предизвикан от инфекция по време на бременността, особено от токсоплазмиди, цитомегаловируси, сифилис, рубеола или херпес. При деца и подрастващи кaтарактата може да е симптом на заболяване, което засяга усвояването от тялото на карбохидрати, аминокиселини и калции.

Катарактите обикновено са безсимптомни докато не станат достатъчно плътни, за да засегнат зрението. Веднъж след като симптомите се проявят, те могат да включат замъглено и размазано виждане, двойно виждане, цветовете се виждат затъмнени или повишена чувствителност към ярка светлина.

Вашият офталмолог може да установи дали имате катаракта на базата на вашето зрение, анамнеза и симптоми. Също така може да бъде диагностицирано чрез разширяване на зеницата Ви и преглед на очите.

Въпреки че някои хора с катаракта могат да подобрят зрението си, използвайки очила и контактни лещи, единственият начин за лечение е оперативна интервенция. Операцията се провежда с капкова упойка, потъмнената леща се отстранява с ултразвук, а Вие получавате нова леща, която остава в окото за цял живот. Няма болка, няма дълъг престой в болницата, а на другия ден зрението е възстановено.

Периодът на пълно възстановяване е около месец. За успешно възстановяване на окото и подобряване на зрението след операция на катаракта се дават следните препоръки:
– Не шофирайте в дните непосредствено след операцията
– Не натоварвайте тялото си. Особено важно е да не се вдигат тежки предмети
– Избягвайте да се навеждате, за да не се повишава натиска върху окото ви
– Не излагайте окото си на вятър и мръсен въздух, добре е да носите слънчеви очила
– Не търкайте окото си с нечиста ръка. Това е опасен прийом, дори да не сте претърпели операция на катаракта
Това са общите инструкции след хирургичната интервенция, но най-добрите препоръки за индивидуална грижа за очите може да даде само лекарят, извършил операцията.


Заболяванията на клепачите са свъзани с възпаления, травми, образувания с доброкачествен и злокачествен ход или с възрастови изменения. При последните лечението е най-често хирургично. 


Халационът (ечемик) е най-честото възпаление на клепача. Получава се при лоша зрителна и комунална хигиена, отказ от ползване на очила, или завишени нива на кръвната захар.

Халационът най-често се появява след възпалително запушване на изходните канали на Мейбомиевите жлези, вследствие на предшестващ вътрешен ечемик (Hordeolum internum) или като хронично възпаление.
При хордеолумът (външен и вътрешен) измененията са както при всички локализирани гнойни инфекции – болка, оток, зачервяване и т.н. При липса на ефект от лечението в първите 1-2 седмици се препоръчва оперативен подход, който цели почистване на гнойното съдържимо на образуваната киста. Операцията е ефективна и не оставя никакви белези.

Халационът често рецидивира, а това налага търсене на предразполагащ терен, например некоригирана рефракционна аномалия. При често рецидивиращи или множествени хордеолуми винаги трябва да се подозира и търси активно захарен диабет.

Трябва да се знае, че вътрешният ечемик е сериозно състояние, защото може да се разпространи по венозните съдове до кавернозния синус и да се получи тромбоза, което е много сериозно усложнение. За това трябва стриктно да се спазва назначената терапия и никога да не се прибягва до самолечение и още повече до изстискване на гнойника.
 

Ектропионът представлява обръщане на долния клепач навън, при което той се зачервява, секретира и дразни окото. Най-честите причини са възрастта и травматизма. Съществува и вродена ектропия, която рядко е изолирана аномалия. Тя може да бъде свързана с блефарофимоза, микрофталм, орбитални кисти, синдром на Даун и ихтиоза.

При вродения ектропион слъзните точки не са потопени в слъзното езерце, а остават обърнати навън, поради което се появява непрекъснато сълзотечение. Откритата част на клепачната конюнктива се зачервява, изсъхва и загрубява. На откритата част на роговицата също може да се получи изсъхване и помътняване.
Оперативното лечение на ектропионът е ефективно и трайно възстановява положението на клепача. 

Ентропионът представлява обръщане на долния клепач навътре, при което миглите драскат окото, то се дразни, сълзи и зачервява. Състоянието се среща предимно в старческа възраст. Пациентите се оплакват от болка в окото, наблюдава се сълзотечение и слузно-гнойна секреция в резултат на възпалението на конюнктивата и роговицата. Оперативното лечение е ефективно и трайно възстановява положението на клепача.


Ксантелазмите са жълтеникави отлагания по клепачите с доброкачествен ход, често последица от повишен холестерол. Те могат да бъдат меки, полутвърди и твърди. Често те са симетрични като могат да засегнат и четирите клепача. Показват тенденция към сливане.

Диагнозата се поставя след изследване на HDL и LDL холестерол и хистологичен анализ след ексцизия. Лечението се осъществява чрез хирургическа ексцизия, лазерна аблация (използва се аргонов или СО2 лазер), химична каутеризация или криотерапия.


Диабетна ретинопатия
Захарният диабет (ЗД) е нарастващ медицински проблем в целия свят. ЗД причинява поредица от дългосрочни системни усложнения, които имат значително влияние върху отделния пациент и обществото като цяло, тъй като заболяването обикновено засяга хората в най-активните им години. През последните 10-20 години има значителен ръст в заболеваемостта от ЗД и тази тенденция ще се запази и в следващите години. Причините за това са комплексни, но най-често се говори за промени в диетата и храненето като цяло, обездвижването и заседналият начин на живот на съвременния човек.
Пациентите със ЗД често развиват очни усложнения като роговични промени, глаукома, неоваскуларизация на ириса, катаракта и невропатии. Най-често срещаният и с най-голям риск по отношение на зрението проблем обаче си остава диабетната ретинопатия, която е всъщност и една от определящите причини за слепота във възрастта между 25 – 74 години.

Признаци на диабетната ретинопатия: В началните стадии на диабетната ретинопатия (ДР) типични зрителни симптоми и оплаквания липсват. При напредване на състоянието най-често пациентите имат симптоми, които включват плуващи мътнини, замъглавяне на зрението и прогресивно влошаване на зрителната острота. Някои от клиничните белези на ДР са следните:
- микроаневризми - най-ранният клиничен белег на ДР развиват се вторично вследствие загуба на перицити и разширяване на стената на капилярите, малки червени точки в повърхностните ретинални слоеве;
- ретинални хеморагии;
- хеморагии в стъкловидно тяло;
- едем на ретината и твърди ексудати;
- меки ексудати;
- макулен едем.

ДР има 2 форми:
1) Непролиферативна и
2) Пролиферативна диабетна ретинопатия;
Непролиферативна диабетна ретинопатия – 90% от всички случаи:
- лека форма;
- умерена форма;
- тежка форма – характеризира се с наличието на хеморагии и микроаневризми в четирите квадранта ; венозни проблеми и макулен едем.

Пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР) :
- Неоваскуларизация – отличителен белег на ПДР ;
- преретинални хеморагии- появават се в зоната между стъкловидното тяло и ретината ;
- хеморагии в стъкловидното тяло ;
- фибро-васкуларна тъканна пролиферация ;
- транционно отлепване / надигане на ретината ;
- макулен едем.

Диагноза :
Лабораторните изследвания и проследяване на нивата на гликирания хемоглобин HbA1c са важни в дългосрочното проследяване на пациентите с диабетна ретинопатия. Най-често за поставяне на диагнозата ДР са достатъчни следните изследвания:
- Флуоресцеинова ангиография – контрастно изобразяване на съдовата система на ретината;
- Оптична кохерентна томография (ОСТ) – използва се за определяне дебелината на ретината и наличието на макулен едем;
- Ултразвукова ехография ;

Лечение на диабетната ретинопатия:
1) Лекарствена терапия :
- Антирастежни фактори – група от няколко медикамента , открити и разработени през последните 5-10 години с основно предназначение – лечение на диабетния макулен едем;
- Кортикостероиди за интравитриално приложение ;
2) Глюкозен контрол - Прояваването „The Diabetes Control and Complications Trial” е доказало , че интензивният контрол на кръвната глюкоза при пациента с установен захарен диабет от 1-ви или 2-ри тип , намалява честотата и прогресията на диабетната ретинопатия .
3) Лазерна фотокоагулация – представлява насочване на монохроматична светлинна енергия с цел постигане на дозирана коагулация на ретиналната тъкан . Съществуват различни лазерни техники в зависимост от вида на диабетната ретинопатия и степента на настъпилите промени.Най-общо казано се използват различни вариации на фокална при или панритинална лазерна коагулация .
4) Витректомия – представлява вид хирургична техника , която би могла да се използва при пролиферативна диабетна ретинопатия в случай на настъпили усложнения като персистиращи кръвоизливи в стъкловидното тяло ; тракционно  отлепване на ретината .
5) Криотерапия – използва се като метод за понижаване на вътреочното налягане при крайно напреднали и усложнени стадии на пролиферативна диабетна ретинопатия .

Дългосрочно наблюдение:
Честотата на проследяване и наблюдение се определя предимно от стадия на ДР и степента на прогресията до ПДР.Само 5 % от пациентите с лека непролиферативна диабетна ретинопатия прогресират до ПДР в рамките на 1 година , така че проследяването им на 6-12 месеца е необходимо . Почти 27% от пациентите с умерена НПДР биха прогресирали до ПДР за 1 година и следователно те би трябвало да бъдат следени на 7-8 месеца.И съответно повече от 50% от тежките НПДР водят до ПДР за 1 година – техният контрол е на 2-3 месеца . Всички случаи с наличие на диабетен макулен едем би трябвало да бъдат третирани своевременно чрез лазерна коагулация и антирастежна терапия .